Онлайн сигурността: къде е допустимата граница?
Колко често ви се е случвало да търсите определен продукт или услуга в интернет, а след това да не можете да се отървете от постоянните, натрапчиви реклами? Онзи похват в онлайн рекламата, при която потребителите се облъчват с конректни послания на база своето поведение в интернет и сайтовете, които посещават, е един от любимите на маркетолозите. Оказва се обаче, че повечето потребители не го одобряват.
Fast Company отбелязва, че 35% от участниците в международно проучване по темата смятат за нормално онлайн търговците да проследяват поведението на клиентите си в интернет. Малко от тях одобряват базираните по местонахождение реклами, а едва 27% са съгласни да получават реклами на смартфоните си, ако са в близост до някой търговски обект.
Къде е границата между възможността да бъдете полезни и това да отблъснете клиентите си? Кое е допустимо, когато за рекламни цели се използват лични данни? Ключът е в това потребителите да имат ясна представа как и с каква цел ще бъдат използвани тези данни. Според eMarketer хората искат да са напълно сигурни, че тяхната информация няма да бъде предоставена на трети лица. А маркетолозите са длъжни да съхраняват личните данни на клиентите си, особено във времена, когато постоянно се „хаква” и краде информация. Имате само един опит да спечелите доверието на потребителите. Ако го пропуснете или се провалите, ще си навлечете куп недоволни и измамени посетители на сайта си.
Изграждането на доверие се състои и в това да дадете на клиентите си убедителна причина да споделят с вас личната си информация, като например получаване на информационни бюлетини или абониране за специални оферти, казва еMarketer. Това обаче може да се превърне в проблем, тъй като много често потребителите, възползвали се от подобни предложения, са затрупвани от десетки рекламни имейли, които са принудени да трият. Компаниите трябва постигнат необходимия баланс между промотирането на продуктите си, пренасочването на клиентите си към тях и прекрачването на границата на досадата.
И не на последно място компаниите трябва да гарантират, че лицата, които разполагат с личните данни, са сертифицирани за това и носят лична отговорност. Няма причина всеки член на дадена фирма да има достъп до потребителската информацията, освен ако не се работи директно с нея.
Снимка: Socialevo
