QR кодът – мост между аналоговия и дигиталния свят

С Quick Response (QR) кодовете се сблъсках за първи път преди няколко години в САЩ. В интерес на истината в много от случаите те бяха единственото нещо, което привличаше и задържаше за известно време вниманието ми върху рекламата във вестника или на билборда на кръстовището.

А QR кодът е вид матричен баркод, в който може да се вложи много повече информация, отколкото в линейния баркод. Екипиран с подходящо приложение, всеки смартфон може да разчете вплетените в кода инструкции и да изпише съобщение, да зареди интернет адрес, да подготви за вкарване в телефонния указател нечии контакти и пр. QR кодът бил измислен от Denso Wave, дъщерна компания на Toyota, като решение на проблем в производството и логистиката. Това станало през далечната 1994 г.

През следващите години QR кодът се отличил със своята практичност не само в Япония и Корея, но и по цял свят. Технологията привлякла вниманието и на маркетолозите, които пък развихрили въображението си в началото на този век и започнали да й откриват все по-интересни предназначения в печатната реклама, а и не само там.

И така до края на миналата година, когато само в рамките на няколко месеца сканирането на QR кодове отбеляза впечатляващ скок – почти 12 пъти (в Северна Америка и по данни на Mobio Identity Systems). Във времето, когато Near Field Communication (NFC) технологията е обект на все по-голям интерес, познаваемостта на QR кодовете продължава да расте. Във Великобритания например Coca-Cola залепиха QR код на кутийките с 250мл. освежаваща течност. Той отвежда любопитните какво стои зад баркода до музикалния портал на Coca-Cola, част от започналата през пролетта кампания Coke Sound Up. В България QR кодовете намират място върху бутилките на Tuborg, разнообразяват страниците на все повече списания, срещат се по рекламните материали на все повече компании, а са изключително удобни и върху гърба на визитната картичка.

Снимка: hudson във flickr