Twitter контакти в буркани. Срок на годност 18 месеца
Интересни факти излизат на яве в края на тази седмица. Оказва се, че социалната мрежа Twitter събира и съхранява всички наши контакти от мобилните ни телефони за цели 18 месеца. Това става, след като вие използвате Twitter апликация за смартфона си, а след това решавате да намерите ваши познати и приятели чрез функция, наречена „Scan your Contacts for people you already know on Twitter„. По този начин вие давате достъп на апликацията до цялата информация налична в контактните си листи, а тя се съхранява от Twitter за цели 3 години. Този период, разбира се, няма обяснение, но най-вероятно не е измислен просто така.
След като социалната мрежа притежава цялата тази информация, тя на практика разполага и със законното право да извършва определени действия, що се касае до събраната информация. Потребителят, от когото е събрана информацията, е дал своето съгласие да предостави своята информация, както и тази на своите контакти. Все пак има спасение, а то е да отидете на официалната уеб страница на Twitter и да премахнете сканираните контакти от команията. Това на практика ги изтрива от базата данни на Twitter. Поне така твърдят от там. Проблемът е, че доста от потребителите на мобилната апликация нямат и ни най-малка представа какво се случва с тази информация, която те предоставят, а да не говорим, че 18 месечният период няма как да бъде разгадан от никой от нас.
Снимка: Softicons
Източник: Web Pro News
Това е поредното доказателство как ние абсолютно доброволно предоставяме своята информация на различни компании в интернет пространството. След това може да бъдем манипулирани и управлявани от дадения притежател на нашата лична информация. За жалост могат да бъдат манипулирани и наши близки и приятели. Тези факти са доста притесняващи и трябва да служат като алармиращ знак за това да внимаваме все повече за подобни скрити техники, чрез които компаниите се възползват и докопват до лична информация. Потребителите дават доброволно доста ценни данни за себе си и трети лица, след което няма как да искат сметка на компаниите. Тази информация е дадена абсолютно с тяхно съгласие.
Разбира се, компаниите, опериращи в онлайн пространството се опитват да събират все повече информация за своите потребители, а Facebook, Twitter и Google са страхотен пример за това. Потребителите в повечето случаи нямат и ни най-малка представа защо това се случва и не се притесняват да споделят лични данни. Проблемът идва обаче, след като те биват използвани, за да могат трети брандове да се възползват и промотират свои продукти или услуги, знаейки напълно всеки един отделен профил, до който достигат. Така че следващия път бъдете внимателни, когато се доверявате на гореспоменатите компании.
Така се получава, когато се цъка „I agree“ без реално да си се запознал с това, с което всъщност се съгласяваш. В South Park имаха една серия пародираща точно този въпрос. Във въпросната серия един от главните герои даваше „I agree“ без да чете договора, с което се съгласяваше (не помня точно, но) на нещо от сорта да дари примерно ляв бъбрек, сърце и други безумия. За този проблем отговорността си е изцяло наша (на потребителите) и не са ни виновни компаниите, че не четем. В техен интерес е да си пълнят базата данни с възможно най-голяма информация за потребителите им. Ако user agreement-а беше под формата на анимационно клипче всички щяха да го изгледат, да ама е дълъг текст с много точки и подточки, написан сухо като учебник по счетоводство. Така че според мен никой не е манипулиран в каквото и да е било, а основния проблем е това, че ни мързи да четем. 🙂