Зад маската на социалните мрежи

Казват, че човек е това, което иска да бъде. Някои психолози, останали в историята, дори са изградили цялостни модели за поведението и йерархията на човешкото съзнание и възприятия за това кой е той. Аристотел казва в един негов афоризъм, че „Нищо не разрушава човека така, както продължителното телесно бездействие.“ Наскоро попаднах на много интересно откровение, представено на TED, което ме наведе на мисълта, че социалните мрежи са нашата маска, зад която сгушено и удобно сме заели своите места сред обществото. Един вид те ни дават спокойствието, че социално ние сме активни, а не пасивни. С други думи, социалните мрежи са нашата компанионка, която не се нуждае от нашето приятелство, а внимание.

Според психоложката Шери Търкъл, потребителите на социални мрежи са хора, които свикват по нов начин да бъдат сами заедно. Това, което се върти в моята глава, е, че Facebook, Twitter, Google+, Pinterest и другите социалки са нашият параван, от който ние спокойно можем да говорим. Нещо повече – ние можем да говорим с когото си искаме, когато си искаме, а най-важноро е, че сами модерираме разговора, без да се притесняваме, че ще сгрешим. Социалните мрежи ни позволяват да бъдем там, където винаги сме искали да се намираме. В мечтаната група, фенове на любимата марка или просто да водим разговор с хора, които в реалния свят никога няма да ни обърнат внимание.

Когато държим хората на желаната от нас емоционална дистанция, това ни кара да се чувстваме сигурни и спокойни за нашето его. Възможността да покажем на света кои сме ние чрез Facebook е сладка хапка Фугу. Можем да се представим чрез желаната от нас визия чрез снимки, да поставим статуси, които добре сме обмислили и няма как да ни изложат, или да отговорим подобаващо на сложен и задълбочен въпрос. Така социалните мрежи скриват нашите недостатъци, а ние се чувстваме все по-сигурни в тях. Затваряме се дълбоко в себе си и се концентрираме върху изграждане на своята социална маска. АЗ-ът може да бъде спокоен, че бива възприет в желаната светлина от останалите хора. И така, както казва Шери Търкъл, трябва да поставим пред себе си един много важен въпрос: „Не оставаме ли сами със себе си и плашим ли се все повече от интимността с останалия свят?“.

P.S. Специални благодарности на Петя Георгиева за споделянето на видеото.

Снимка: StockPodium