Две седмици с PocketBook InkPad и електронните книги
Преди две години моят Kindle си отиде от този свят след неравностойна схватка с теглото ми. Дълго време ми липсваше и така и не се осмелих да го заменя с друг. Изминалите дни и многобройните срещи с читатели на електронни книги в трамвая обаче ме провокираха да направя първата стъпка. Така след няколко прессъобщения за PocketBook InkPad в края на 2014 година реших да помоля за устройство, за да го усетя с ръцете и очите си, а след това да споделя субективното си мнение. Е, започвам.
PocketBook InkPad е с 8” E Ink екран. В първия момент се зачудих дали ще ми е удобно да чета, докато се возя в градския транспорт. Така и не успях да проверя — отворих го чак вкъщи. Подминах двете книжки с инструкции, които ме посрещнаха, извадих USB кабела и закачих устройството към компютъра. Крайно време беше да започна “The 4-Hour Work Week”. Всъщност за двете седмици, в които бях с InkPad, я изчетох почти цялата – припомних си колко голяма благодетел е липсата на разсейващи приложения. Като повечето такива устройства, подготовката за четене е относително проста — качваш книгата, намираш я в библиотеката и почваш.
Още в началото усетих разликата. По-голямата площ на екрана си казва думата — повече редове, по-малко разлистване. Доста се приближава до размерите на книга. Единствената особеност, с която така и не успях да свикна до края, са разположените само от едната страна на четеца бутони за разлистване. Хубавото е, че екранът е сензорен. Неприятното е, че се наложи да отворя удобно прибраното във виртуалната библиотека електронно упътване, за да разбера при какви условия мога да разчитам на това удобство.
Имах и друг хубав повод да отворя упътването. Докато чевръсто шарех с пръсти по екрана, успях да увелича болезнено много размера на буквите. С ровене по настройките не открих как точно съм го направил. Разбира се, големите букви властваха само над страниците на единствената книга, която бях подготвил да чета с InkPad-а… Оказа се, че ключът е в много прост и познат жест с два пръста – плъзнах ги по екрана един към друг и отново разполагах с 30-ина реда текст вместо с 10-ина.
В интерес на истината още ми е трудно да приема нуждата от вменяване на сензорен характер на този тип екрани. И при PocketBook натискането по екрана с пръст се оказа по-скоро неприятно изживяване — реагира бавно, понякога не отчита правилно позицията на пръста. До голяма степен за това е виновен софтуерът на PocketBook. Понякога чувствам, че очакваме твърде много от тези устройства. Даваме им възможности, от които рядко бихме се възползвали, вместо да ги направим наистина чудесен заместител на книгата — лек, удобен, пъргав. За сметка на това в InkPad намерих Судоку. Удобна изглежда интеграцията с Dropbox, за да може човек лесно да си качва книгите. Разбира се, налични са и социалните мрежи, но аз предпочетох да отделя времето на четене.
Някои от нововъведенията в четците обаче мога да приема, въпреки че доскоро бях скепчитен към тях. С едно от тях разполага и InkPad. Така наречената подсветка е особено удобна, когато не достига светлина. В такивa моменти винаги се сещам за дядо си, който и сега ми прави забележка, че чета легнал или на тъмно. Останах приятно изненадан, когато се вгледах в горния край на екрана и открих предназначението на тънката и разграфена линия. С едно плъзгане на пръста по нея се контролира силата на подсветката. Аз не обичам да се ровя по менюта, особено за основна функционалност. Поздравления за това решение, PocketBook!
Истината е, че когато дойде време да се разделим, ми домъчня малко. За двете седмици, които прекарахме заедно, свикнах с InkPad. Той ми напомни всъщност колко удобно е да четеш електронна книга на подходящ за целта екран. Донякъде съжалявам, че не разгледах всичките му възможности — Dropbox интеграцията например, както и споделянето в социалните мрежи. Мисля си, че би ми липсвала синхронизацията между InkPad-a (или което и да е от другите устройства на PocketBook) и компютъра или телефона ми. Понякога е по-удобно да прегледаш отбелязаните цитати на пъргавия лаптоп, отколкото на самия четец. Отделно съм свикнал да редувам четене на различните устройства в зависимост от ситуацията. Тук Kindle, Nook и iBooks на Apple дори имат своите предимства.
Не е за пренебрегване желанието на PocketBook да предложат богата на възможности алтернатива. Предлагат голямо разнообразие от устройства, които са с обогатени възможности в дадена посока. Достойно за уважение е наръчът от поддържани формати, въпреки че срещнах разни мнения из форумите доколко успешно се представят. Аз опитах с ePub и нямах грижи. Единствено не ми хареса липсата на поле — буквите свободно достигаха ръба на екрана.
Ако все пак се реша да си купувам четец на електронни книги, бих се замислил за PocketBook. Цената на модела InkPad е малко по-висока — 430 лв., — но екранът от 8” я заслужава. Та, ако дойде време да избирате, дайте си шанс, като разгледате какво предлага конкуренцията.
Повече за PocketBook InkPad можете да прочетете на pocketbook-int.com, а можете да го откриете и в търговската мрежа в България.
