Eye tracking рекламни кампании, готови или не ?
За първи път „система за засичане на окото“ (eye tracking system) в рекламата беше използвана в една от блестящите кампании на Amnesti International. В недалечната 2009-та година на германска автобусна спирка се появи първият билборд, реагиращ, когато бъде погледнат от човешко око. Кампанията се поддържаше от мотото, че домашното насилие е факт, който ние не виждаме, но знаем, че съществува и не трябва да затваряме очите си за него. Концепцията беше добре разпозната и приета, като дълго време заемаше блог-пространството, като първата eye tracking система, използвана в рекламата.
Въпросът, който се отваря тук обаче е – до каква степен се е интегрирала eye tracking системата в днешните рекламни канали за дистрибуция? Може ли вече да бъде ползвана от всеки, създава ли интерес, или е просто поредният канал, който ще бъде използван само в частни случаи?
Все повече на пазара наблюдаваме присъствието на компании като Tobii, които специализират в проучвания за ползване на eye tracking software, правейки изследвания за интеракцията спрямо окото на потребителя в дисплей пространството – интернет, мобилни телефони, таблети и т.н. Все повече компании инвестират в проучването, къде и за колко време техният потребител задържа вниманието си, като горещите точки при всеки сайт са различни и естествено могат да бъдат променени.
И след като заговорихме за кампании и до колко те са се интергирали, последната, която привлече вниманието ми, беше Guerilla Advertising на Nissan о2 в Лондон. Фирмата бе създала доста умело вълшебна стая на Nissan, където всичко се опираше до идеята, наречена иновационна спирка (innovation station). Целият експеримент беше проведен в огромни коридори и стаи, където потребителите умело се допираха до интеракционните технологии. Повече от 50 % от рекламните материали бяха свързани с „eye tracking system“, където потребителят използваше ръката си в пространството, за да мести мишка и с нея да завърта холаграмна кола. Всичко бе една доста интересна смесица от „eye tracking system“ и аугмент реалност. Всичко беше представено толкова скъпо, лъскаво и изящно, че дори и най-малко заинтересованият потребител щеше да разбере, че това все още е скъпа играчка за маркетолозите, която изисква време и инвестиции, за да изкачи стълбичката на продуктовото развитие.
Времето от първата кампания на Amnesty International до все още една от скъпите и малко днес на Nissan показва, че това не е интернет акция, а маркетинг технология, която изисква време, капитали и конкуренция. Интеграцията на социалните мрежи в „eye tracking marketing„ кампаниите би била стъпката, която ще бъде показател за бъдеща креативност, смесена с маркетинг технология, носеща кратка интеракция , но дълго обвързване.
