Кои са те? Генерация „Питър Пан“.

В своята кратка, но пълноцена кариера като маркетинг специалист, винаги съм имал желанието да разгледам различните типове генерации. Говоря именно за онези хора наречени генерация X, Y и Z. Ако сте от хората родени преди 1960-та година, то вие също спадате в рамките на тези три групи. Но за да не ги наричам с безлични латински букви ще хвърля малко светлина върху профила на тези генариции, които са изиграли и играят основни роли в света на маркетинга и бизнеса като цяло.

Генерация X са родените приблизително в периода 1960 – 1976 г. Това са хора, които са се появили на бял свят малко след добре познатия ни „Baby boom“, който се характеризира с голям брой новородени след края на Втората световна война. До ден днешен тази група се счита за най-добре образованите и културно обогатени хора в цял свят. Те разбира се, се определят като по-консервативни и зрели.

Генерация Y на своя страна са родени приблизително в периода 1977 – 1994 г. Спокойно бихме могли да кажем, че тези деца са били свидетели не само на множество политически преходи, като тези в България, но и на технологични. Имунизирани към традициония маркетинг те са трудно уловими от бизнеса и до ден днешен. Можем да кажем, че тяхното „консуматорско поведение“ има основна заслуга за развитието на новите и иновативни технологии.

Последната генерация, която можем да определим са родените приблизително от 1995 г. насам – генерация Z. Деца и тинейджъри, които не познават света на игрите по градинки и паркове, определящи себе си като самостоятелни единици още от ранна детска възраст и толкова динамично развиващи се, че са трудни за следване от всеки един от нас. 

Накратко бихме могли да обобщим, че са обособени три основни групи хора или както ги наричаме в маркетинга, потребители. Съществува обаче и четвърта група, която бе описана от авторката в авторитетното онлайн издание Daily Mail, Мариан Пауър, като генерация „Питър Пан“. Според нейните изчисления това са хора намиращи се на възраст между 25 и 40 години. При приблизителни изчисления можем да заключим, че това са хора родени между 1970 – 1985 г. Самата авторка спада към тази група, което я прави силно уязвима и искрена в нейните думи.

Без да навлизаме в подробности относно „Питър Пан“ ние ще обрисуваме един кратък профил. Това са хора идващи от средната класа. Млади, талантливи и будни. Доходите на които са достатъчни, за да съществуват по един нормален начин. Те обаче не желаят да приемат обществените норми, обичаи и закони, които движат всички останали. Тяхното желание е да останат независими от заобикалящия ги свят. Думи като ипотека, женитба, деца и кариера са в основата на всички, което те биха искали да избегнат. На практика това са „непораснали деца“ или както Мариан Пауър ги определя, генерация „Питър Пан“.

Приемайки генерация „Питър Пан“ за реална и съществена единица от нашата човешка история, то тези хора, към които приспадаме и част от нас, могат да бъдат определени като сериозен постулат за всичко случващо се в модерния маркетинг. Всички ние виждаме как все повече кампании на брандове се обръщат директно към това поколение чрез дълбоки емоционални апели. Телевизионни спотове, принт визии, онлайн рич медии и всякакви други канали предават посланията на различни марки, които искат да достигнат до тях по един изключително емоционален начин, а именно да ги направят още по-независими. Те не ги свързват по никакъв начин с гореизброените табута за генерация „Питър Пан“. Напротив, дават им възможност да бъдат още по-свободни без да се обвързват с нищо и никого. 

Но какво трябва да означава всичко това? Нима тези хора са единствено и само бунтари борещи се за собствената си вътрешно-духовна свобода? Ако трябва да съм честен все още нямам точен отговор на този въпрос. Допускам обаче, че когато говорим на генерация „Питър Пан“, маркетинг специалистите, рекламистите и PR-ите, би трябвало да уважаваме техния избор. Да осъзнаем, че те, както и ние, правим това, което ни прави истински щастливи. Тази свобода, която е правото на избор е незаменима и ние няма как да я отнемем. Това са хора намерили нещото, което ги прави истински щастливи и те не искат да падат в капана на обществената догма за „правилен начин на живот“. Работят това, което ги кефи, харесват музиката, която на тях им звучи добре, обличат се по начин, който за тях е правилен и стилен, обичат тези, които смятат, че заслужават и към които има истински и силни чувства. Те променят парадигми и въртят света като са истински щастливи. 

Дали това са непораснали деца или просто хора, които искат да запазят детското в себе си? Това няма как да знаем със сигурност. Факт е обаче, че виждаме все повече хора, които поглеждат изплашени назад към отминаващата икономическа криза и не желаят да поемат рискове на свой гръб. Не желаят да се обвързват чрез женитба, защото това може да ги нарани дълбоко някой ден. Чувстват се несигурни за своите работни места и това ги прави неподготвени за кариеризъм. Всички тези, до ден днешен добре познати принципи, движещи света биват заличени от гласът на генерация „Питър Пан“. Като, че ли се заражда едно по-независимо поколения, генерация, която се откроява на общия фон и все повече хора искат да и подражават. Но дали бизнесът ще може да разбере всичко това и да се възползва по максимален начин … тепърва предстои да видим.

Снимка: Forveryyoungadults