Пламен Петров: един професионален аматьор
Разкажи с какво се занимаваш?
Любимото ми хоби е да занимавам света със себе си. И го правя почти нон-стоп. Почнах още в ранна детска възраст, но се развихрих истински чак когато се появиха форумите, блоговете и най-вече – социалните мрежи. В една от тях съм се оплел много яко – Facebook. Май даже съм пристрастен и напоследък взех да си давам по-дълги почивки… (Пък и хората, дето ми четат щуротиите, също заслужават глътка свеж въздух).
Доста народ ме знаят най-вече като блогър – заради моето „Блогатство“. Там пиша също по чисто егоистични причини – да си начеша крастата. Но се надявам покрай самовлюбените ми текстове да има и нещичко полезно (или поне забавно) и за останалите…
Най-малко съм известен с това, че от близо две години съм застрахователен консултант. Моята колоритна особа никак не се връзва с „дежурната“ представа на повечето хора за типичните представители на този бранш. Донякъде и за мен беше изненада, че тръгнах в тази посока, но аз обичам предизвикателствата. А и в застраховането открих най-прекия път към финансовата интелигентност, както и в това да си полезен на другите…
Какво мислиш като цяло за Socialevo?
Честно казано, мнението ми е много… субективно. Дотолкова, доколкото познавам лично създателите му, а като човек винаги подкрепям инициативите на приятелите си…
Но за да няма само „четки“ – ще се опитам да дам и малко градивна критика. Няма нещо добро, което да не може да бъде подобрено, а вашият сайт все още прохожда и сега е моментът да се правят смело промени и донастройване на нещата…
На първо място, аз бих избрал малко „по-смела“ визия. В смисъл, че сегашната си е ОК, но… нищо повече. (А и не обичам многото бели пространства в страниците – още от времето, когато се занимавах с уебдизайн).
Другото нещо, което също би могло да се оптимизира, е навигацията. Или т.нар. usability, по-скоро…
Малко е трудничко да насмогнеш с този преливащ обем информация и по-организираната подредба само ще е от полза. За да не се пропусне нещо важно и полезно…
Разбира се, всичко това е само мое лично мнение. Малко като ония 100 тояги – на чужд гръб.
Дори и да не промените нищичко по сайта – той пак си остава готин и полезен!
Полезни ли са подобен тип сайтове и ако да, защо?
Разбира се, че са полезни, и веднага ще обясня защо с един прост пример. За мен, една от най-полезните Facebook групи, например, е тази за Facebook Marketing Solutions. Там обаче има много…“страничен шум“. Хората понякога пускат линкове, които не са съвсем по темата, или просто шеговити коментари и пр. А това отнема време – да се прочете и да се отсее „зърното от плявата“…
Докато сайтове като Socialevo ти дават същата информация в „чист“ вид. Без разсейването и „шума“. Ето това ми харесва.
Според теб как се справя маркетингът в социалните мрежи в България спрямо другите държави?
Откровеният отговор би трябвало да бъде, че нямам идея. Дотолкова, доколкото нямам глобален поглед върху тези неща „в другите държави“…
Но смея да твърдя (без да имам статистически извадки или друга „сериозна“ аргументация), че у нас нещата винаги имат свой уникален привкус. Включително и въпросният маркетинг в социалните мрежи…
Каква е ролята на социалните мрежи в България?
Моите лични наблюдения са, че те са преди всичко отдушник. На българина му се е насъбрало много на душата (по ред причини) и социалните мрежи изведнъж предоставиха възможността на всеки „да се изока“ – както казват шопите. (Да се „изака“ също. И в това ни бива… ама…).
От тази гледна точка, българите наистина сме доста „напред с материала“. В смисъл, че бързо захвърлихме официалните си дрешки и костюми и взехме да бродим из социалките само по бельо и джапанки. А доста често и голи и боси…
Много хора се дразнят или са против това „разголване“. И имат своите основания за това. Но аз – като един виден „ексхибиционист“ (макар че напоследък гледам да си разтварям шлифера малко по-балансирано) – по-скоро съм ЗА, отколкото ПРОТИВ.
Защото – независимо кой какво работи и каква длъжност заема – хората не общуват с директори или зам. директори… а с хора. И те възприемат много по-лесно (и по-човешки), когато си „пълнокръвна“ личност, а не двуизмерна икона с костюм и вратовръзка. Поне така смятам към момента…
Как можем да научим бизнеса по-добре да комуникира чрез новите интернет технологии?
Каквито и да са технологиите – и каквито и да станат след време – комуникацията си остава общуване между хора.
И там правилата са си същите – от памтивека, та до днес. А те са, че хората искат да общуват с хора, които са им интересни. Включително и в социалните мрежи. Включително и когато става въпрос за бизнес…
Когато не генерирате собствено съдържание, а само „препечатвате“ чуждо – тогава не сте чак толкова интересни. А когато не правите дори и това – оставате направо незабележими. Невидими…
Това правило важи за личните профили – но и за фирмените страници. Абсолютно еднакво е!
Къде виждаш българския онлайн маркетинг „свят” след 2 години?
Виждам го малко „по-очовечен“, с по-разчупена комуникация с реалните и потенциалните си потребители и клиенти.
Защото сега рядко се забелязва онлайн маркетинг, който да е „в златната среда“, т.е. да е достатъчно балансиран. В повечето случаи имаме залитане или в прекалено суха и скучна информация (която се бърка с комуникация)… или пък другата крайност – да се „рапира“ с клиентите и да има една много изкуствена „тийнейджърска“ приповдигнатост. Която по-скоро отблъсква…
Ще се радвам, ако с времето все повече фирми откриват верния тон в това ново за нас общуване. И вярвам, че точно така и ще стане. (Защото вярвам и в таланта на българските уеб-професионалисти… голяма част от които познавам и затова не говоря наизуст.)
Края на годината е, как мина тя за теб и какво очакваш от новата?
Аз си имам един обичай – в края на настоящата година да си „наричам“ следващата. Преди година си бях определил 2011-та каго Годината на Пробуждането. В личен план, разбира се…
Сега мога вече да кажа, че до голяма степен това се сбъдна. Отвориха ми се очите за много неща и е по-хубаво, когато „картинката“ ти е по-ясна…
За 2012 още нямам готов нов такъв „етикет“, но съм сигурен в две неща. Първото е, че светът няма да свърши (маите може просто да са се помайтапили), а втората – че ме чака нов, важен етап в живота.
Очаквам да има трудности и препятствия, но също така очаквам да ги преодолея достойно и разумно.
А също и да се забавлявам… Това е същината на живота!
И ви пожелавам същото – от сърце!
Визитка:
Пламен описва себе си в професионален (а и не само) план с две думи, които са и нещо като негова “титла” и често ги слага като подпис в имейлите си: Професионален аматьор. Повече информация какво означава това и за самия Пламен можете да намерите на Blogatstvo.com.
