Android-ските самопризнания на един iOS грешник

Докато чакам 18 септември, когато iOS 7 ще се разкрие в цялата си многослойна плоскост пред света, прекарвам все повече време с Android. Използвах последните няколко дни съвсем пълноценно с ясната цел да се уверя отново в две убеждения.

Първото е, че да се влюбиш в непознатото и новото е много лесно. Моментите на интимност, в които опознаваш поведението, откриваш скритите предпочитания и тайно започваш да харесваш странностите, те държат в плен.

Така и аз с изненада установих, че Android всъщност далеч вече не е онази недружелюбна среда, която по-скоро те обърква, отколкото ти създава усещане за уют и спокойствие. А както с приятел си говорихме наскоро, тези малки деца на технологиите, смартфоните, могат спокойно да ни изкарат от равновесие с чудатостите си. Android 4.2.2 доста се е нагодил към изискванията на масовия потребител. Когато получа достъп до 4.3, 4.4 отдавна вече няма да е новост (14 октомври се спряга за датата на официалното му представяне). Ясно е обаче, че Android върви в правилната посока – удобство, което е в синхрон с широките възможности за персонализиране.

Второто ми убеждение засяга именно персонализирането. В днешно време смартфоните обединяват толкова много различни функции. Неоснователно би било да смятаме, че една компания може да поднесе еднозначно решение на индивидуалните ни потребности и вкусове. Разбира се, Apple се справят отлично. Тяхното маниакално внимание към детайла ни кара да се чувстваме спокойни и сигурни с iOS (а и с OS X). Там няма как да се изгубиш, защото всичко е просто, ясно и подредено. Това обаче има своите ограничения. Те сякаш липсват при Android. По-широките възможности имат обаче своята цена – неясно звучащи настройки и съобщения, както и изобщо традиционните недостатъци на големия избор от добавки като клавиатури например.

Признавам, че вече прекарвам повече време с Android. Не само защото е нов за мен и това го прави още по-интересен, а защото с него по-лесно си върша работата – чета много имейли и новини, споделям и общувам. И тъй като винаги съм в Google със своя профил, мога да инсталирам ново приложение за тест с няколко клика, докато телефонът ми е в джоба. (Да, наясно съм каква цена заплащам за това. Google вече наистина знаят всичко за мен.)

Скоро ще разказвам повече.