Антон Оруш за страстта към старата българска техника и конкурса Mtel Media Masters 2017 (интервю)

Антон Оруш (основател на блога Сандъците) определя себе си като колекционер на стара българска техника и автор.

Наскоро, конкурсът  Mtel Media Masters 2017 отличи най-добрите журналистически материали в сферата на технологиите, иновациите и науката.  На Антон Оруш бе връчена специална награда на журито за цялостен принос в отразяването на историята на българските технологии.  

Специално за читателите на SocialEvo.net Антон се съгласи да отговори на няколко въпроса свързани с неговата дейност и получената награда:

Въпрос 1: Разкажи малко повече за себе си. С какво се занимаваш?

Аз съм на 26 г. Занимавам се с доста неща – работя в Университетската библиотека ,,Св. Климент Охридски“, пиша статии по история на техниката (в блога си и във външни издания), занимавам се с търговия с книги. Понякога и се снимам в някакви екранни продукции, но това е един нов свят за мен. Засега съм там само като любител  – статист или спецмасовка.

Въпрос 2: Какво те вдъхновява, прави те щастлив и те кара да се движиш с усмивка напред

Най-щастлив се чувствам, когато работя своите популяризаторски публикации по история на техниката в България и по света. Харесва ми да проследявам как се е зародила и развила една технология, да изясня процеса за себе си и сетне да го разкажа на читателите. Когато натрупам историческите сведения и се уверя, че те са автентични, започвам да ги подреждам хронологично и се стремя да видя как от единия етап се е стигнало до следващия. По ред причини не разполагаме с пълни изследвания за историята на много видове техника, както българска, така и чуждестранна. Да подреждаш техническата история означава да проследяваш материалната култура на човечеството, да виждаш как човекът е правел света около себе си по-достъпен за живот и е заставял природните сили да работят за него! Това е много увлекателна работа. Тези празнини у нас трябва да се запълват, защото така се повишава техническата култура на хората. А и ясно виждаме, че всяка технология се гради върху предходната. Разбираме и как работят различните неща.

Вдъхновявам се, когато видя множеството разбъркани сведения за историята на българските електромобили напр. подредени в стройна статия. Тогава си казвам – ето това не е писано досега, но ако някой влезе в сайта и иска да чете точно това – да заповяда!

Вдъхновявам се, по-точно ,,очите ми стават на палачинки“, когато се окажа пред българско устройство, което до този момент не съм знаел, че въобще е произвеждано. Ето сега напр. ,,се пече работата“ около  първия български таблет. Дали таблетът от 80-те г. обаче е същият като сегашния? Предстои да разберем!

Друго нещо, което ме прави щастлив, е когато открия подробности от истинската история на някакъв вид техника, за който върлуват различни митове. През ранните години на Интернет се натрупаха доста невежи публикации, в които чули-недочули ,,автори“ пишеха всевъзможни неточности. Това създава изкривен образ на историята на българската (а и не само) техника пред света. Тогава се налага да тръгнем от корена на нещата и да съберем късче по късче историята на нещо конкретно – напр. произвежданите в Пловдив спортни автомобили Булгаралпин. В такива моменти най-ценните помощници са автентичната литература от периода и все още живите свидетели. Обикновено е добре те да са технически лица, които са били очевидци от първа ръка на описваните апарати.

Обичам, когато натрупаните сведения дават възможност да се разбият много митове. Напр. телевизионно предаване в България е имало още през 1940 г., а панелните блокове не са изобретение на СССР. Но за да докажеш това с аргументи, обикновено е необходимо да се правят доста проучвания насам-натам. Обикновено човек намира една малка,,сламка“ и вече около нея започва да навързва материал.

Има случаи, в които нещата са съвсем ,,мазни“. Напр. добавям в колекцията си апарат, за който имам пълен набор литература. Тогава правя хубави снимки на устройството, отварям жълтите страници на литературата и сглобявам хубава популярна статия. Понякога между уреда в ръцете и описанието му в литература има разлики. Добре е те да се установят. А самата статия е добре да не е написана на високопрофесионален инженерен език, а просто да разкаже на хората какво е това нещо, произведено навремето в България.

Човек е щастлив и когато се опитва да достигне идеалите си. При мен работа и хоби много често се допълват. Откакто се помня, обожавам книгите. Литературата има много важна роля в живота ми, и особено книгите за изобретения и открития и научната фантастика. Любовта ми към техниката се е родила тогава, когато, около десетгодишен, съм чел старите книги за изобретения като ,,Азбука на малкия техник“, ,,Сбогом, барон Хирш – с усмивка за миналото на техниката в България“, двутомника ,,100 000 години техника“ и годишния алманах ,,Спектър“. Тях помня като истински научнопопулярни книги. Дано успявам да следвам техния пример и да разказвам по същия увлекателен начин. Ето тогава също съм щастлив – когато прочета току-що написаното, опитам се да го погледна с очите на любознателен читател и успея да проследя и разбира мисълта на текста.

Въпрос 3: Как възникна идеята за събиране и съхранение на стари български технологични продукти? Какви бяха предизвикателствата които срещна при реализацията на този проект. Имаше ли подкрепа?

Идеята моето хоби да се насочи преди всичко към българска техника възникна през 2010 г. Тогава осъзнах, че събираните от мен германски радиоприемници и руски телевизори, да речем, се събират в многократно по-голям брой в съответните многократно по-големи страни, а на българските няма кой да обърне внимание. Антикварите и реставраторите също се интересуват преди всичко от чуждестранни радиоприемници, колкото се може по-стари. Тогава спрях изкупуването на чуждестранни образци и започнах да комплектувам сбирката си само с български телевизори. После разширих и с радиоприемници, а през 2013 г. помня, че успешно приключих и с грамофоните. Продължих с битовите усилватели, а междувременно започнах да издирвам и набавям и българска електродомакинска техника – от пернали и печки, та до ел. тенджери.  В момента съм събрал всички български телевизори без 4, почти всички български радиоприемници, всички грамофони, големи и малки електродомакински уреди, повечето микрокомпютри, както и ред други специфични устройства извън категории – компютърни игри, тестери за хард дискове, операторски терминали… какво ли още не – дори и първият български дрегер.  

Трябва да отбележим обаче, че когато преценя, че от някой вид устройства не е толкова важно да се съберат всички модели, взимам само първото – напр. първата българска ютия. Въобще, моята дейност може да се опише като Ноев ковчег за българска техника. Към момента притежавам близо 400 различни български апарата. Последният род устройства, който започнах, са образците българска изчислителна техника.

Разбира се, има неща, които не можем да притежаваме – напр. всички модели автобуси Чавдар или пък български кораби. Затова пък можем да набавим достатъчно много литературна информация, за да я комбинираме с добри снимки и така пак да ги публикуваме. Когато опра до нещо такова, постъпвам точно така.

По-горе говорих за нуждата от добро информационно осигуряване на колекцията. И наистина, библиотеката на сайта ми Sandacite.bg съдържа между 4 и 5 хил. български технически книги и около 6 хил. броя български технически списания. Започват от края на ХІХ в., та чак до 1991 г. И постоянно допълвам още, защото не се знае кое кога ще стане важно, пък няма да го има. Доста от тях са отдавна извън обществените библиотеки, особено т.н. производствена литература – техническите документации и ведомствените издания.

Още нещо за историята на статиите. Преди да започна работа в УБ, съм работил само в книготърговията и така съм имал възможност да си набавям много ценна, стара българска техническа литература. Тогава реших, че не е достатъчно само да се събират стари апарати, а е нужно да разполагаме и с достатъчно информация за тях. Намирах не само книги, а и всякакви стари вестници и списания от зората на радиоразпръскването в България, да речем (първото и второто десетилетия на ХХ век). Там виждах апарати, които не притежавах в колекцията си. По този начин техника и литература се допълниха, за да родят по-късно статиите в блога ми. Пишейки ги, забелязах, че понякога едно заглавие не дава достатъчно пълни сведения за някакъв апарат, намерен от мен, а понякога се сдобивах и с неща, за които не разполагам с релевантна литература – напр. първата българска банкнотоброячна машина. Тогава у мен възникна идеята да правя изследвания върху  определени видове техника от България, използвайки сведения от различни източници – самите апарати, стари книги, списания, спомени на живи хора.

 

Въпрос 4: Къде съхраняваш всички тези стари телевизори, радиоапарати, грамофони, усилватели и друга стара техника?

Предизвикателство беше, напр., липсата на пространство за съхранение. Аз го преодолявам, като внимателно пресмятам и премислям ситуацията, преди да положа нещо в жилището. Не разполагам с друга складова площ освен един обикновен двустаен апартамент. Напр. между големите неща слагам по-малки и така уплътнявам кубатурата. Монтирал съм и рафтове, подобни на антресолни шкафове. Големите радиограмофонни шкафове имат отсеци за съхранение на грамофонни плочи – в тях слагам малки транзисторни радиоприемници. В добре почистените фурни на няколкото български печки се намират наши ролкови магнетофони. Върху 12-те секции има грамофони, колкото да се запълни луфтът до тавана. Такива неща…

Друго предизвикателство, поне в началото на процеса, беше финансовото му осигуряване, но след като увеличих броя на работните си места, този проблем вече  не ме безпокои. За щастие, не помня да съм изпуснал придобивка поради недостиг на средства. Разбира се, цената на това е липса на свободно време за други неща.

Като подкрепа мога да отбележа няколкото пъти, в които различни, съвсем непознати хора, са ми предлагали да ми подарят различни стари апарати, които не са им трябвали. Веднъж и един човек ми подари чисто ново 3 в 1 МФУ– това беше малко след като скенирах и качих в сайта си цялото течение на легендарното списание ,,Космос“. Оценявам тези жестове, макар че някои неща не съм вземал, тъй като не са ми трябвали (напр. били са чуждестранни апарати).  

 

Въпрос 5: Какво е за теб наградата за цялостен принос в отразяването на историята на българските технологии която получи на конкурса Mtel Media Masters 2017? Това ще помогне ли в твоята дейност?

Винаги съм мислел, че моята дейност има смисъл за читателите и посетителите на сайта. Но сега виждам, че явно и като блогър-изследовател се справям добре, след като толкова авторитетно жури от утвърдени технологични журналисти отличи многогодишната ми дейност. Когато стоях в залата и усетих, че цитираната от Ирина Недева любопитна реклама от 1936 е взета от моя сайт, направо не повярвах. Щом чух името си, се почувствах убийствено щастлив! Тази награда е признание за всичките ми усилия в това да направя старите устройства близки до съвременните читатели. За да намеря най-правилния път към тях, през годините експериментирах с различни начини на писане. Явно експериментите са били успешни.

Наградата от M-tel Media Masters ще помогне в два аспекта. От една страна, много хора ще чуят за сайта и моята кауза, ще влязат вътре и написаното ще стигне до още по-голяма аудитория. Така че усилията ми ще имат още повече смисъл. Също така, разбрах, че наградата има и парично изражение. С малка част от него ще изпълня предсрочно насрещния колекционен план, а по-голямата ще остане на разположение за бъдещи начинания.

 

Въпрос 6: Какви са бъдещите ти планове? 

В бъдещите ми планове са залегнали статии, които изискват повече време за проучвания, но пък те самите си заслужават. Затова смятам да положа тези усилия. Също така, моя отдавнашна мечта е да се подреди цялото това българско техническо богатство в един реален музей, за да могат заинтригуваните хора да го виждат не само на компютърния екран.

Обикновено хората, когато чуят какво съм натрупал, веднага казват ,,Направи музей!“ Тази работа обаче изисква ред възможности от различен характер, с които аз не разполагам. Но кой знае, може би бъдещето ще ни донесе и такова нещо.

 

Въпрос 7: Каква техника събираш сега, с какво човек може да те впечатли и кое би те зарадвало като колекционер? Кое се намира най-трудно?

Тъй като с другите родове българска техника почти съм приключил, в момента най-усърдно събирам всякаква българска изчислителна техника. Там обаче шансовете ни да се сдобием с всичко произведено са минимални. Не говоря само за традиционните компютри Правец. Тях имам почти всичките. Непосредствено след 1990 г. от различните институти и лаборатории са били изхвърлени и предадени на скрап изключително ценни образци – различни лентови запаметяващи устройства, свръхмощни компютри, хард дискове и т.н. Е, аз успях да изнамеря един такъв с няколко сменяеми дискови пакета за него, но като цяло да съберем всичко правено от някогашния гигант ИЗОТ според мен е мисия невъзможна. Поради грамадния износ навремето в момента е по-лесно да намериш нещо тяхно в Русия или Украйна напр., отколкото в България. Но пък чат-пат изпадат някои действително редки неща на ИЗОТ – напр. матрични принтери, експериментални компютри в единични бройки, плотери, програмирууем контролер, таблет, споменатите по-горе тестери за твърди дискове и други подобни интересни джаджоля.

Въпрос 8: Имаш ли любими публикации?

Да, имам любими статии. Обикновено любими ми стават статиите, които за пръв път публикуват непознати постижения на българската техника през десетилетията или пък осветляват някакъв забулен в митове въпрос. Няма да забравя, напр., изследването по история на българската банкова техника, което заедно с търсенето на автентични сведения и снимки ми отне цели шест седмици. Наложи се да ходя до два други града – в единия – да ровя в тамошния архив – а в другия живееше конструкторката на едно от описваните устройства. Цели шест седмици, значи, за 3 снимки и една-единствена А4-ка текст! Но пък след като събрах сведенията, се получи и любопитно, и автентично четиво.