Боян Юруков за crowdsourcing-а, отворените данни и катастрофите в София

Боян Юруков е привърженик на отворените данни и с много от проектите си на практика демонстрира ползите от тях. Един от тези проекти е Crime.bg, в който върху картата на България лесно можеш да отбележиш престъпление, на което си станал свидетел, като подадеш сигнал. С новия си проект Боян насочва вниманието ни към катастрофите, като събира и обработва информация за тях. И там от особено значение е участието на ентусиасти, които помагат с обработката на суровата информация и по-точно поставянето на маркера на дадена катастрофа върху точното място на картата. Вижте какво е мнението му за отворените данни, събирането на информация и crowdsourcing-а.

Колко лесно е да се използват единни стандарти и подходи в предоставянето на данни, за да са възможни проекти като твоите – Crime.bg, FairElections.eu, а сега и за катастрофите? Какво трябва да се направи?

Използването на отворени стандарти и предоставянето на данните е лесна задача от техническа гледна точка. Повечето компютърни системи имат такава възможност. Проблемът е административен и организационен. Трябва да има разбиране къде какви данни има, каква част от данните трябва да остане защитена, какви данни трябва да се виждат, кой отговаря за администрацията и качеството им и кой ще отговаря за публикуването им в мрежата. Всички тези въпроси са сложни в която и да е организация и държавната не прави изключение. Затова е най-лесно просто да не се направи. Парадоксът е, че често служители на институциите разбират ползите и искат да предоставят отворени данни, но системата на вземане на решения им пречи. 

За да се оправят нещата, според мен трябва да се тръгне от две места. От една страна, трябва да се натиска за по-голяма свобода на решения на чиновниците, контролиращи данните, ясни изисквания за стандарти и отвореност във всички нови системи, по-ясна и прозрачна структура на информационната система в държавната администрация и механизъм за изискване на бази данни по подобие на Закона за достъп до обществени данни. От друга страна, трябва да се обучат администраторите и самите чиновници какво са отворени данни, как могат да извличат полза от тях в работата си, как да предоставят данни и да ги изчистват от защитена информация.

Кои са най-големите партньори в случая?

Аз съм на мнение, че независимо от темата или размера на организацията всяко решение се взема от един или няколко души. Затова е важно да се идентифицират и подкрепят тези няколко човека, които водят процесите. Подобен е случаят и с отворените данни и държавната администрация – има няколко души, които разбират и бутат нещата напред, и други, които са в позиция да направят нещо и имат нужда от убеждаване. 

Също толкова важен партньор са журналистите и неправителствените организации. Правителствената прозрачност не е крушка, която се включва, за да освети стая – тя е процес и оползотворяването на публичната информация го подхранва. Дори да успеем да осигурим отваряне на големи масиви от данни, единствено проверката и използването им от журналисти може да подсигури качество и надеждност. Това става, като се правят справки, сравняват се бази данни, търсят се несъответствия или финансови машинации и пр. Обратното виждаме в много държави – тръгват проекти за прозрачност, но дали заради лош формат на данните, дали заради липса на интерес и техническа грамостност у журналисти и НПО-та, но те остават неизползвани. Тогава администрациите спират да пускат информация с извинението, че не се използва. 

Кога точно е моментът на ентусиастите, които са готови да отделят по няколко минути, за да помогнат? Изобщо приложим ли е Crowdsourcing-ът и в каква степен?

Crowdsourcing-ът се използва по цял свят в най-различни теми – следене на корупция, природни бедствия, обработване на данни и съобщаване на престъпления. Макар препоръчването на ресторанти и гласуването за снимки с котенца да е пак събиране на данни от широката публика, тук разглеждаме употребата му в дигиталния активизъм. Човек отделя по няколко минути за такъв проект тогава, когато изпитва вътрешна нужда да направи нещо по даден въпрос. Преди последните избори това бяха сигнали за измами във Fairelections.eu. Това може да са и престъпления в Crime.bg. Други сайтове събират информация за дупки по пътищата, незаконна дейност в защитени природни зони и пр. 

Идеи има много и техническото им осъществяване не е трудно. Има достатъчно безплатни платформи както за събиране на данни, така и за анализа им. Проблемите обаче са същите, каквито среща и бизнесът в работата си с интернет потребители – как да се предостави удобен интерфейс за общуване и да се създаде ангажираност у посетителите. Има различни начини за изпращане на информация – приложения, sms-и, през интернет страница, през социалните мрежи. Трябва да се избере добра комбинация между въвеждане, модерация и представяне на данните, за да виждат хората смисъл да споделят знанието си.

По пътя от Бургас до Петолъчката в неделя например имаше поне 5 катастрофи. С удоволствие бих пускал сигнал за катастрофи на място. И без това съм в задръстването, поне ще помогна на другите хора. Дали ще е възможно след време?