Доверието в институциите пада до най-ниското си ниво от началото на финансовата криза

Според проучването Edelman Trust Barometer 2015 технологичните промени в бизнеса се случват твърде бързо

Резултатите от проучването Edelman Trust Barometer 2015 разкриват тревожен спад в доверието към всички институции. To достига най-ниските си нива от началото на Голямата рецесия през 2009 г. Доверието в правителството, бизнеса, медиите и неправителствените организации сред населението е под 50% в 2/3 от страните, в това число САЩ, Великобритания, Германия и Япония. В половината от изследваните страни нивата на доверие сред информираните публики са спаднали под 50%.

„Налице е обезпокоителен спад в доверието към всички институции, подхранван от непредсказуемите и невъобразими събития през 2014 г.,“ казва Ричард Еделман, президент и главен изпълнителен директор на Edelman. „Разпространението на вируса Ебола в Западна Африка, изчезването на полет 370 на малайзийските авиолинии и двете последователни самолетни катастрофи, арестите на висши китайски правителствени служители, манипулирането на валутните курсове от шест световни банки и многобройните хакерски атаки, последната от които бе от страна на суверенна държава срещу Sony Pictures, разклатиха доверието“, коментира той.

За първи път Edelman Trust Barometer разглежда връзката между доверието и иновациите и установява, че липсата на доверие затруднява приемането на технологичния напредък. По-голямата част от анкетираните смятат, че нововъведенията се случват твърде бързо (51%), че са предизвикани от алчност (54%) и стремеж към растеж на бизнеса (66%), докато само някои (24%) смятат, че те се правят с цел светът да стане по-добро място. Повече от половината респонденти (55%) са на мнение, че бизнесът не прави достатъчно предварителни тестове на новите разработки.

„Темпът на развитие никога не е бил по-бърз, а технологиите са се превърнали в още по-значим фактор за успеха на бизнеса“, казва Ричард Еделман. „Иновациите трябва да увеличават доверието, но това не се случва. Да създаваш вече не е достатъчно. Необходим е нов договор между компанията и отделната личност, с който компаниите да гарантират, че иновациите са безопасни и се основават на независими изследвания, че носят ползи както за обществото, така и за индивида, и се ангажират със защитата на данните на клиента.“

Проучването на Edelman разкрива силна взаимовръзка между нивото на доверие в дадена страна и готовността й за приемане на нововъведенията. Обединените арабски емирства, Индия и Индонезия, трите водещи страни в индекса на доверие, са най-отворени към иновациите. От друга страна, няколко европейски държави, включително Германия, Франция и Испания, както и Япония и Корея, които са в дъното на индекса на доверие, са далеч по-малко отворени към технологичното развитие. Като цяло развиващите се пазари са по-отворени към иновациите, отколкото развитите (65% в сравнение с 44%).

Нивата на доверие в иновациите се различават в зависимост от вида на нововъведенията. Доверието е по-високо, когато става дума за развитие на технологиите, финансовите услуги и здравеопазването, включително електронните и мобилни разплащания (69%) и устройствата за следене на личното здраве (59%). Въпреки това, на иновации, внедрени в секторите на енергетиката и храните, като хидравлично разбиване (47%) и генната модификация (32%), се гледа с много по-скептично око. Доверието в определен сектор на промишлеността не гарантира такова при нововъведенията в него. Индустрията на храните и напитките е една от най-надеждните (67%), но едва 35% от респондентите са убедени, че в нея може да се развие и приложи генното инженерство.

Анкетираните посочват конкретни действия, които биха увеличи доверието в бизнеса при въвеждането на иновации – превръщане на резултатите от тестовете в публично достъпни (80%), партньорствата с надеждни трети страни, включително академични институции (75%) и текущи клинични/бета тестове (71%)

Тази година бележи края на възстановяване на доверието в бизнеса, тъй като регистрира спад в две трети от пазарите и сега е под 50% в 14 страни. Това е най-ниският резултат от 2008 г. Най-големите спадове са отбелязани в Канада (с 15 пункта до 47%), Германия (с 12 пункта до 45%), Австралия (с 11 пункта до 48%) и Сингапур (с 10 пункта до 61%). Това е силно подчертано със спадове на доверието в смятаната за непробиваема технологична индустрия. Въпреки, че все още се ползва с най-високо доверие спрямо останалите индустрии, тя бележи спад в повечето страни за първи път.

Ниското доверие в изпълнителния директор като надежден говорител продължава за трета поредна година, с нива от 31% в развитите държави. В световен мащаб, изпълнителните директори (43%) и държавните служители (38%) продължават да бъдат най-малко достоверни източници на информация, изоставайки далеч зад академични или бизнес експерти (70%) или „човекът като мен” (63%). В развиващия се свят, достоверността на изпълнителния директор е с 30 пункта по-висок и достига 61%.

Други ключови изводи от Edelman Trust Barometer 2015:

• Правителството остава институцията с най-малко доверие за четвърта поредна година, с нива под 50% в 19 от 27 държави, включително САЩ (41%), Великобритания (43%) и Япония (40%).
• Медиите като институция не се ползват с доверие в 60% от страните и за първи път онлайн търсачките са по-надежден източник на информация за новини с общ характер и информация (64%), отколкото традиционните медии (62%).
• Доверието в неправителствените организации регистрира спад за втора поредна година, но остава на най-високо ниво спрямо бизнеса и правителството. В 19 от 27 страни, доверието в неправителствения сектор пада или остава на същото ниво от предходната година с драматични спадове във Великобритания (16 пункта) и Китай (12 пункта).
• Има осезаем ефект от доверието. Близо две трети (63%) от анкетираните отказват да купуват продукти или услуги от компании, на които не вярват, а 58% ги критикуват пред приятел или колега. От друга страна, 80% избират да купуват продукти от компании, на които се доверяват, а 68% ги препоръчват на приятел.
• По-голяма част от анкетираните (81%) вярват, че всяка компания може да предприеме конкретни действия, които да повишат печалбите й, но и едновременно с това да подобрят икономическите и социални условия в общността, в която оперира. Три четвърти (75%) смятат, че една компания може да бъде по-печеливша, като намира начини за решаване на социални и обществени проблеми.