Интернет е голям и Google дебне отвсякъде
Според изследване, проведено през 2011 г. в САЩ, Япония и Русия, се оказва, че нарушаването на личното интернет пространство и кражбата на данни е един от най-големите страхове на хората, като дори изпреварва страха от загубата на работата или фалит на бизнеса. С разкритията за съществуването на секретна програма за сигурност на САЩ (PRISM), която е източвала информация от най-големите технологични компании, въпросът за онлайн сигурността и защитата на личните данни в интернет отново се превръща във водещ проблем на всеки потребител. Компании като Google, Facebook, Yahoo, Apple се оказват в центъра на скандалните разкрития.
Интернет е голям и Google дебне отвсякъде. Оказва се, че търсачката автоматично свързва вашите търсения с IP адреса ви и пази тази идентифицираща информация в продължение на цели 18 месеца. Освен това американската компания събира лична информация като имейли и пароли чрез „подслушване“ на незащитени частни Wi-Fi мрежи. Също така беше разкрито, че по време на заснемането на градове за услугата Street View Google се събрали и съхранили информация от некриптирани Wi-Fi връзки. Във връзка с това няколко държави, сред които Германия, Австралия и Великобритания, започнаха разследвания. В началото Google отричаше обвиненията, но през 2013 г. изплати 7 милиона долара по споразумение с 40 американски щата, завели дело срещу тази нелегална практика на търсачката. Освен това услугата Street View е определяна като „услуга за крадците”, защото предлага безпроблемно детайлни изображения на публични сгради, частни домове и улици. Опасенията на потребителите се засилват и при използване на другите услуги като например Gmail.
Любимата ни социална мрежа Facebook също намира начин да разбере всичко за нас. С последните промени в политиката на поверителност на мрежата се оказва, че личната информация (имена, снимки, имейл адреси) е достъпна за цялата интернет общност. Това просто са настройките по подразбиране, освен ако потребителят не смени сам тези настройки. През последните години Facebook промени някои първоначални настройки от „private“ на “public”, без да уведоми потребителите – личните данни и потребителската информация станаха достъпни за рекламодатели и разработчици на приложения. 65% от потребители на Facebook не знаят, че те лично могат да контролират тези настройки, а 13 милиона потребители дори не подозират за съществуването на такива инструменти за поверителност. Интересен факт е, че Facebook получава информация всеки път, когато посетите страница, която има бутон „харесва ми“, дори да не сте потребител на социалната мрежа или да не сте логнат.
А знаете ли, че дори да деактивирате своя Facebook профил, вашата лична информация не се изтрива, а се запазва? В допълнение, според условията на ползване на социалната мрежа, те не само че притежават вашата информация, но и ако не обновявате своите данни или сте предоставили неточна информация, те имат право до прекратят вашия акаунт. А какво точно споделяме в социалната мрежа? През 2012 г. 4.8 милиона потребители са споделили къде ще бъдат на определена дата и време, 20.4 милиона публично са заявили датата си на раждане, 39.3 милиона са споделили детайли за семействата си, а около 900 000 дори са се осмелили да обсъждат финансите си онлайн. Тази информация може да се използва както от рекламодатели, така и от престъпници или недробожелатели.
Другите социални мрежи като Foursquare и Twitter позволяват вашето местоположение да стане общоизвестно на интернет обществото. През 2012 г. Instagram планираше да използва имената и снимките на потребителите с рекламна цел. Това решение на социалната мрежа срещна широка съпротива и компанията се отказа от тази идея.
Повече от 50% от най-популярните сайтове използват бисквитки, за да събират информация за вашата онлайн активност. А почти 20% използват постоянни cookies, за да запазят личната информация дълго след като е приключила browsing сесията.Често рекламни и маркетинг специалисти поставят cookies дори на сайтове като Facebook и Twitter.
Важно e да сме информирани как компаниите използват нашите данни и какво ние им предоставяме, съгласявайки се с условията им на ползване. Google, Facebook, Yahoo разчитат основно на приходи от реклама. Amazon и Apple продават продукти, но те също събират големи количества информация с рекламна цел. Освен вашите рекламни кликове и търсения, тези компании следят и вашето местоположение, IP адрес, интернет доставчикa ви и брaузъра, който използвате, вашите имейл адреси и телефонни номера. И те правят това чрез вашите профили и различните услуги, които ползвате, следейки кликовете ви чрез cookies или други средства. И ако вече сте готови да обвините компаниите в нерегламентиран достъп и ползване на лични данни, то ще трябва да спрете дотук – оказва се, че не те вземат нашата информация, а ние доброволно им я даваме. Истината е, че едва ли някой е прочел политиките на поверителност на повечето сайтове или социални мрежи, които използва. Основно поради факта, че те са доста обемни, често неразбиераемо написани, а понякога за всеки отделен продукт съществуват отделни условия на ползване. Не бива да подценяваме информацията, която се съдържа в тях, защото само по този начин можем успешно да защитим данните си. Ето и още няколко съвета как да сърфираме сигурно в онлайн пространството:
- Проверете настройките на акаунтите си във Facebook и Google и ограничете до минимум публичността на информацията си;
- Сменяйте паролите си често и използвайте сложни и трудни за разбиване пароли;
- Уверете се, че използвате защитени Wi-Fi мрежи;
- Не използвайте публични мрежи за извършване на плащания или други подобни операции;
- Ъпдейтвайте брaузъра си;
- Не се абонирайте за сайтове със съмнително съдържание и репутация;
- Бъдете бдителни, когато въвеждате личните си данни в сайтове, който нямат SSL сертификат (в браузъра адресите на тези сайтове започват с https://);
- Не споделяйте лична информация в социалните мрежи.