Половината от българите биха поверили децата си на приемни семейства, ако не могат да се грижат за тях

Половината от българите (54,2%) биха поверили децата си на грижите на приемно семейство, ако те не могат да се грижат за тях. Това показват данните от социологическо проучване на Галъп Интернешънъл за състоянието на приемната грижа, проведено по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа и реализирано с финансовата подкрепа на Мтел.

Българите знаят какво е приемна грижа, показва социологическото проучване. Близо 70 процента от българите свързват приемната грижа с временното отглеждане на деца, лишени от родителска грижа, в семейство. 37 на сто от сънародниците ни са готови да станат приемни родители, ако получават издръжка и заплата за отглеждането на детето, 20 на сто се страхуват да станат приемни родители, а за 11 на сто заплатата и издръжката не са от значение, ако станат приемни родители, показват още данни от изследването, представени от Александър Миланов от Националната асоциация за приемна грижа.

Българите биха станали приемни родители, ако:

• Имат достатъчно време да опознаят детето, преди да го вземат у дома (41,2%)
• Детето няма заболяване или увреждания (33%) и е без трудности в поведението (23,3%)
• Бъдещите приемни родители сами определят възрастта, на която да е детето (31,7%) и неговия етнос (27,2%)
• Определят сами дали идва от социален дом или от биологичното си семейство (11,2%)

„Неоснователни и притеснителни са страховете на обществото, че приемната грижа е лесен начин да се изкарат пари на гърба на децата в беда“, коментира Александър Миланов от Националната асоциация за приемна грижа. От социологическото проучване ясно се вижда, че за значителна част от българите водещ мотив да се реализират като приемни родители би бил възнаграждението и осигуряването на държавна издръжка за децата. „В това няма нищо тревожно. Професията на приемния родител е факт, това е достоен труд, но ние сме против социалните работници и бюрата по труда да убеждават хората да стават приемни родители само, за да се справят с безработицата“, допълва Александър Миланов.

Националната асоциация за приемна грижа работи в партньорство с Мтел по инициативата „Приеми бъдещето“, с чиято финансова помощ бе проведено проучването, от 2014 г. насам. Телекомът е инвестирал близо 90 000 лева само за изминалата година, като средствата са достигнали до повече от 200 деца в приемни семейства. Благодарение на инвестицията на Мтел, Националната асоциация за приемна грижа е реализирала 2 младежки лагера, консултирала е с правна помощ 13 казуса на деца в риск, провела е повече от 5 различни събития за младежи. С финансовата подкрепа на телекома повече от 200 приемни семейства получиха коледни и великденски пакети с продукти от първа необходимост. Мтел и Националната асоциация за приемна грижа планират да продължат партньорството си, като реализират стипендиантска програма за първокласници в приемни семейства, лагери за по-малки деца и др.