Този дизайн добър ли е?

 

Често казваме, че даден дизайн е добър, когато лично ни допадне – защото е „красив“. Но дали това е достатъчно, за да посрещне целите на бизнеса и дали следва хода на маркетинговата стратегия – това вече е относително. Какво се случва, ако човекът, оценяващ дизайна, не попада в таргет групата на брандa? По какво може да прецени дали дизайна е релевантен и ще бъде ли ефективен? Преди да отхвърлите или да одобрите дизайн трябва да си зададете няколко важни въпроса.
Комуникационният дизайн е свързан не само с визуалните аспекти, той търси нови канали за предаване на рекламните послания. Той „комуникира“ ценностите и посланията на бранда към неговите потребители, а не просто декорира дадено рекламно послание в съответния комуникационен канал.

„Design is the silent ambassador of your brand. “- PAUL RAND

(Дизайнът е мълчаливият посланик на Вашия бранд.)

Комуникационният дизайн цели да привлече, да вдъхнови, да създаде желание и да мотивира хората да откликнат на посланието.
Дизайнерът говори на потребителя. Успешният резултат би бил не само визуално ефектен, също така ще комуникира идея. Всеки от елементите на дизайна може да се използва като средство за комуникация. Чисто абстрактни линии, цветове и форми могат много ефективно да изразят идеи и емоции. Често комуникацията се постига чрез символи и картинни образи, които внушават на потребителя темата и посланието. Изобретателността в избора на тези елементи е важна за успеха на завършения проект.
Какво да търсим, за да гледаме и да виждаме
За да може да си отговорим на въпроса „Този дизайн добър ли е?“, преди това трябва да си зададем няколко други въпроса:

– Разрешава ли комуникационен проблем? – Например, искаме да ангажираме потребителите с игра, целта е да предизвикаме някаква интеракция. Дизайнът в този случай ангажира ли вниманието им и насочва ли към конкретно действие?

– Построена ли е визуална йерархия в елементите? – Има ли концепция? Посланието става ли ясно веднага или дизайнът е объркващ и не улеснява потребителите? Има ли струпване на елементи, които не следват логическа последователност? Има ли баланс между свободни и запълнени пространства?

– Предоставя ли дизайнът конкурентно предимство? – Следва ли общоприети тенденции или е нещо ново и различно? Посреща ли различните предизвикателства на бизнеса? Как го правят другите? Ако една идея е прекалено удобна и лесно изниква, значи вече някой друг се е сетил да я осъществи.

„For me, discomfort is a signal of an exceptional concept. When I’m totally comfortable with a concept, I’ve probably used it before or seen it somewhere else. Discomfort is almost a prerequisite for a great idea. „ — CRAIG FRAZIER

(„Неудобството за мен е признак, че една концепция е изключителна. Когато една нова концепция ми е удобна и лесна, значи най-вероятно вече съм я използвал, или вече съм я срещал на друго място. Неудобството е почти предпоставка за страхотна идея. „)

– Съобразен ли е с потребностите и предишния опит на потребителите? – Трябва ли да бъде съобразен? Хората, към които е насочена комуникацията имат ли предишен опит с такава, ако да – какво биха очаквали? Как бихме могли да надградим техния опит и да надхвърлим очакванията им? По този начин те биха могли да получат една по-комплексна представа за идентичността на бранда и да придобият усещане за неговото развитие.

Ако си отговаряте положително на тези въпроси, то дизайнът посреща поставените му цели и ще комуникира правилните послания към крайния потребител. Въпросът дали е „красив“ си остава крайно субективен, но в крайна сметка подобряването на комуникацията с дизайнера винаги е препоръчителна за по-доброто разбиране на проекта и бранда като цяло.

Таня Алексиева
Web Designer в Interactive Share