Evgenios Skitsanos: Винаги бъди себе си, освен ако не си еднорог, тогава бъди еднорог.

Т.С.: Кой е Евгениос в личен и професионален план?

Всъщност всичко започна в далечната 1990 г., когато се занимавах с изработката на апликации и интерфейс. Това беше моето първо предизвикателство, с което се занимавам и до днес. Интересното е връщайки се назад, че тогава аз учех „Drafting and Engineering Graphics“ и исках да стана Архитект, въпреки че паралелно с това работех и върху моята дипломна работа по Компютърни науки. Същевременно с това посещавах и хиляди курсове  по бизнес развитие, финанси, управление на риска и куп други неща, които всъщност ми помогнаха  повече в реалния живот, отколкото университетите, в които съм учил.

Женен съм и имам 3 годишна дъщеря и обожавам да пътувам, особено с моята камера. Без значение къде пътувам, аз винаги правя хиляди снимки. Особено обичам да снимам различни сгради, архитектурни фрагменти и там подобни. Мисля, че това е поради все още живеещото в мен желание да бъда архитект. J

 Дойдох в Букурещ преди 10 години. Преди това фивях в Бургас за кратко време. Времето прекарано в Бургас е преходен период между забавния ми живот в Кипър и желанието ми да направя нещо голямо, нещо, което не съм опитвал до сега. Идването ми в Румъния със сигурност беше предизвикателство. Не знаех езика, не познавах никой…….дойдох сам и направих тази крачка, защото аз просто исках да имам евтина работна ръка за моята собствена компания, така че да правя пари, които да инвестирам в бъдещи проекти….

Ако трябва да бъда честен, дори след 10 години, Бургас и Южна България, остават мое любимо място. Може би заради езика или пък заради това, че е близо до Гърция….не знам, но чувствам, че има нещо прекрасно тук. Почти всяка седмица ходим до Русе. Само на час и половина път е. За същото време минаваш и Букурещ. Харесвам Русе. Ако успея да намеря 2-3 –ма дивелопъри със сигурност ще отворя офис там.

Т.С.: Какво те мотивира в живота и работа? Върху какво работиш в момента?

Мотивира…. Хм..две са нещата, всъщност. Към момента мога да кажа, че това е дъщеря ми. Някак си тя ме вдъхновява да правя нещата, да творя, да измислям разни неща. Тя все още е малка и не разбира, че има огромно влияние върху мен.

Другото нещо е моята постоянна нужда да предизвиквам себе си. Когато се конкурираш с другите е добре, но когато го правиш със себе си, става забавно. Обичам да попадам в сложни ситуации, които другите се опитват са оправят. Често това може да бъдат казуси от ежедневието или изцяло нова бизнес задача.

Днес управлявам компания за разработка на софтуер. Занимаваме се също и с „custom hardware bits“. Това са неща, които започнах в далечната 1992 г. и с които ще продължа да се занимавам, но има и още много интересни сфери на работа, в които искам да се развивам.

Например, опитвам се да се завърна в областта на автомобилния и телематичен бизнес. Преди години, през 2002-2003 г. правех някои части на хардуер и софтуер за Land Rover. Но някои идеи бяха оставени настрани и  не се изпълниха тогава, като „connected cars“, автомобили,  ВАНЕТ и куп други неща, които едва сега започват да се приемат и да се очаква да се имплементират в превозните средства през 2018 г…. ние ги имахме още тогава.  

Т.С.: Ти живееш в Румъния? Как се развива startup обществото там?

Знаеш ли имам усещането, че преди беше по-добре отколкото сега. Днес имам впечатлението, че предприемачите някак са изгубили искрата и смелостта да правят нещо ново, да отстояват своите идеи. Ако веднъж се провалят, те се отчайват, оставят нещата и не продължават да се борят за идеите си.

Виждал съм хиляди млади хора, които се опитват да прокарат своите идеи като стартиращ бизнес, но много от тези идеи не живеят повече от седмица. Причината за това, според мен е липсата на базови умения. Младите хора прекарват години в университетите, учат много общи неща и излизат от там без дори най-базовите знания за това как да поемат риск. Защото да стартираш своя компания, винаги е свързано с риск.

След всичко това, идея без имплементация е нищо. Трябва да работиш здраво, за да стигнеш някъде. Трябва да знаеш как да създадеш компания, да разбираш от финанси, да знаеш как да управляваш хора, да наемаш хора, да уволняваш хора…Има толкова много неща, с които предприемачите се сблъскват всекидневно, неща, които образователната система игнорира.

 Друго странно нещо, което виждам тук е, че когато се стартира бизнес в Румъния, това винаги е свързано с правенето на апликации и  с кандидатирането за VCs финансиране.

Реално те дори нямат нужда от тези VC funding, но те отчаяно участват на всеки конкурс за стартиращ бизнес, не заради това, че продукта е добър, а защото искат пари да се развиват, да правят каквото решат.

Не разбирам защо нямаме стартиращи бизнеси за нещо друго, не само за апликации? Защо не някакъв физически продукт? Някакви иновации, подобрения на съществуващи продукти, услуги…?

Напоследък пътувах много и въпреки, че в Букурещ се случват повечето IT събития , като Workspace Hubs, например, не бих могъл да дам определението Startups Capital на Букурещ. На Тимисоара или Клуж може би да. Също така да не забравяме и Ласи, където също има много силно присъствие на IT бизнеса. Тези три града са по-активни отколкото Букурещ.

 Т.С.: Имаш ли мечта? Ако да, каква е тя?

Къща, на остров в Гърция, специално направена за мен, с огромно лозе и маслинови дръвчета и разбира се яхта. Знам, твърде тривиално е ….J

Е, добре, ако трябва да бъда честен е много трудно да се опише в няколко изречения. Но от бизнес гледна точка, например, си мечтая за успешни бизнес начинания. Не винаги е нужно те да бъдат с хиляди хора, работещи за теб. Можеш да правиш пари и с по-малко хора, но това, което правиш винаги трябва да ти носи удоволствие и да живееш с него и за него.

Моето семейство прави вино от не помня колко стотин години. Аз всъщност никога не съм знаел кога точно са започнали, но това е нещо, което се предава от поколение на поколение и изглежда, че аз съм единствения, който няма представа за това. Чувствам се малко виновен J

 Т.С.: Твоите планове за бъдещето?

Ясно е, че е време за моите бизнес начинания да преминат в един по-следващ етап на развития. Някои от проектите ще отделя в отделни компании, така че те да могат да имат своя живот. Освен това, това опростява възможността някой ден, тези компании да бъдат купени. Със сигурност някой ден, някой ще пожелае да ги купи и така разделени, ще е по-лесно за всички.

 Има и два нови пазара, за които говорих по-рано, където възнамерявам да навляза – Автомобилен – всъщност Информативно-развлекателен и Telematics. Също така и Wearables, което също ми е интересно напоследък. Докато   Wearables е напълно различно от това, с което съм се занимавал, то с Infotainment and Telematics имам доста опит.

Но пък модата за мъже и въобще модата е нещо, което ми се струва доста интересно.

Т.С.: Няколко думи за нашите читатели?

Винаги е трудно да отговоря на този  въпрос.

 Има една фраза, която аз много харесвам – Винаги бъди себе си, освен ако не си еднорог, тогава бъди еднорог.

Също така смятам, че търпението е нещо, което трябва да имате. Не се напъвайте да правите бързи пари със стартирането на бизнеса ви. Подсигурете постоянните си приходи, независимо, че не са толкова високи, колкото сте си мечтали. Понякога големите неща, изискват време! И не се опитвайте да правите всичко сами. Намерете някой отговорен и лоялен към вас, ако искате на направите нещо наистина голямо.

Сам не сте заплаха на терена! (Още една поговорка) 🙂

Можете да намерите Евгениос Скитсанос във Facebook, Twitter и LinkedIn