На по суши във Facebook с Ангел Писков – Гелето
Днес в socialevo искаме да ви представим един обикновен човек, който борейки се с живота и неговите неволи, е успял да постигне много неща, които на други са им дадени на готово, но са ги пропилели. Представяме ви Ангел Писков – Гелето или иначе казано един любознателен приятел, който вижда в социалните мрежи възможност за промяна.
Представи се с няколко думи на читателите на socialevo и кажи малко за своя бизнес.
Казвам се Ангел Писков-Гелето, на 34 години съм и отскоро ми се отдаде възможност да разработвам един от малкото суши барове в София, а именно бар Умай. (https://www.facebook.com/SushiBarUmai) Ако някой ми бе казал преди 5 години, че ще се опитвам да изграждам бранд, който да е еталон за така модерното напоследък суши, не бих му повярвал, но благодарение на моите приятели и роднини, вече имам щастието.
Как ти лично възприемаш социалните мрежи?
Еми, ако изключим забързаното ни ежедневие, което кара децата да порастват без време, да не знаят какво е да играеш на криеница, ежедневието, което кара баща ми, който скоро чукна шейсете (да ми е жив и здрав), да става сутрин в 6, за да изпревари сестра ми на компютъра, то всичко си е О.К.
Но уви в натоварения ни опит да живеем, ние всячески се сблъскваме с потребността да се ровим в „необходимото“.
Дали ще проверим къде са се чекнали приятелите (за да ги налазим след работа), дали за да прочетем новините, или просто, за да си видим пощата – мрежите ни превземат. Социално киснем денонощно във Фейса или пък Twitt-ваме първи от дадено събитие, а може пък и да станем кметове в собственото си заведение 🙂
Когато искаш да бъдеш видян, да споделиш дадена промяна, да потърсиш съвет или просто да комуникираш с клиентите, то социалните мрежи ти дават едно необятно поле за изява, остава само да имаш желанието да се възползваш. Напоследък с голяма радост наблюдавам явление, при което успели млади хора, предимно от IT сектора, не се свенят да помагат на други такива креативни личности, което ми дава голяма доза увереност, че социалното в мрежата съвсем скоро ще се пренесе извън виртуалното и би могло да постави основите на нещо много по-хубаво, в изтерзаната ни държавица.
Смятам, че абсолютно всеки, който иска да бъде актуален и да се развива, трябва да черпи с пълни шепи от възможностите, дадени му от многото социални мрежи, които за добро или за зло, съпътстват ежедневието ни.
А на читателите Ви, бих препоръчал да не спират да Ви четат, защото за нещастие в материалния ни свят-хубавото струват скъпо, а при Вас могат да се възползват от намалението.
