Защо, по дяволите, съм във Facebook?
Спомняте ли си датата, на която регистрирахте своя Facebook профил? Едва ли. Е, познавам хора, които твърдят, че си я спомнят, и съм склонен да им вярвам, тъй като това си е сериозно твърдение, за да е лъжа. Но дали някой си спомня защо въобще си е направил труда да регистрира своята персона в най-популярната социална мрежа? Този въпрос е по-важен. За слава? За гъзария? Или просто защото е модерно? Facebook наистина е социална мрежа, но в нея има нещо сбъркано. И аз ще ви разкрия какво е то.
На практика Facebook може да превърне всеки един екстроверт в онлайн интроверт. Ние се затваряме в нашите социални черупчици, а оттам вече ставаме непобедими. Можем с лека ръка да поласкаем и похвалим някого или нещо, но сме също толкова смели, за да поругаем или направим строга забележка. Но което и от двете положения да заемем, трябва да знаем, че голям брой от нашите така наречени „приятели“ едва ли някога са ни виждали или пък са се интересували от нас и нашите проблемни статуси. Смятате ли, че на някой му пука, че сте „single“ или „in relationship“? Е, аз мога да ви уверя, че отговорът е „не“. Независимо колко харесвания и коментари ви биват оставяни под статуса, това не помага нито на вас, нито на останалите. Но колкото по-надълбоко влизам в тази статия, толкова виждам как се оплитам и аз самият нямам отговор на куп въпроси. Ето защо ви оставям в компанията на този симпатичен онлайн интроверт, който ще ви разкрие защо, по дяволите, сме във Facebook.
httpvh://youtu.be/kFKHaFJzUb4
Снимка: Socialevo
Обичам да наблюдавам хората. Интересни са ми.
Влюбих се във Facebook, когато осъзнах, че тук невербалната комуникция важи със същата сила, както и в реалния живот.
Ако наживо усещаш чрез езика на тялото, жестове, погледи, тон на гласа, тук работят изборът на думи, метафори, честотата на публикуване, огледалното поведение, ПОВЕДЕНИЕТО…
Вярвам в колективото съзнание и знам, че съм свързана с всички наоколо ми.
Когато си чувствителен към другите, а искаш да си с тях единственият начин е просто да ги приемаш и разбираш такива каквито са независимо дали ги харесваш или не. Всеки е малко или много личното ти огледало.
Харесвам Лидерите. Споделят рядко. Говорят кратко.
Не харесвам хора, които противоречат.
Важното е да си отворен за този начин на живот и да успееш да запазиш себе си цялостен като част от всички останали, без да загубиш индивидуалното, това, което те прави Уникална личност.