Ниски цени, икономически цикли и „стойност“ на продукта
Нека изясним от самото начало – всеки икономически или социален цикъл/етап преминава през своето развитие и рано или по-късно стига до края си. Отгоре на всичко той предизвиква огромни последствия, които не са очаквани и са странични ефекти от неговото възникване.
Индустриалната революция от 19 век е такава в истинския смисъл на думата и открива нова ера в развитието на човечеството, но има и много странични аспекти, които оказват влияние и до наши дни – ускорената урбанизация на градовете, синдикатите и борбата на работниците за по-човешки условия на труд и заплащане, засилване на левите движения и техните привърженици, изостряне на класовата борба на пролетариата срещу буржуазията и т.н. Можем да кажем, че този период приключва с Голямата депресия на 1929 година, от която светът излиза благодарение само на Втората Световна Война.
Благоденствието на следвоенния, капиталистически свят затъва в икономическото блато на 80-те и рейгъномиката е този фактор, който успява да сложи началото на нов икономически цикъл, който носи благоденствие и растеж чак до кризата от 2008 година.
Рейгъномиката ражда основните тенденции на съвремнният икономически свят
Нека се измъкнем от света на общите икономически и социални теории и само да отбележим тези тенденции, които влияят на пазара ни и днес:
- Консуматорско общество
- Намалена регулация на държавата в икономиката
- Увеличени държавни разходи
- Увеличаване на работните места
- Подем в икономиката и увеличен икономически растеж
- Намаляване спестяванията на населението и увеличаване на задлъжнялостта му
- Поевтиняване на произведените продукти (и производствените разходи)
- Увеличаване на личния дълг и драстично намаляване на спестяванията
Тези тенденции водят до огромни и разнообразни последици, в много аспекти на икономиката, политиката и социалния живот, но не това е целта на днешната статия. По-интересно е да се вгледаме в развитието на този цикъл и да видим, какви са признаците за развитието му, в съвременното общество и в нашата малка, отворена и провинциална (от гледна точка на глобалния свят) икономика:
- стоките изгубиха своята „ценност“ за хората. За прабаба ми гардеробът е бил нещо ценно, което е получила за своята сватба, моят е купен от ИКЕА, за жълти стотинки и мога да го изхвърля в кофата за боклук без капка съжаление (другият още пазя и го реставрирах с много труд и пари). Покупката на последния ми телевизор ми отне 5 минути за поръчка, а на другият ден беше вкъщи. Въпреки, че е SONY и през ум не ми минава да го ремонтирам, ако се развали.
- задлъжнялостта на домакинствата (и държавите) мина всякакви разумни граници. И хората го осъзнават. Банките „седят“ на купчини пари, но отчетите от последните години показват, че поне тези в България печелят повече от такси, отколкото от основната си дейност – да „продават“ пари.
- поевтиняването на стоките доведе до спадане качеството на стоките и услугите. Едва ли може да се скрие фактът, че постоянната гонитба за все по-ниски цени доведе до превръщането на хранителната промишленост във форма на химическата, с всички последствия от това. И това важи за всички индустрии. От BMW до сиренето, което купуваме.
- глобализацията на търговията и конкуренцията притиска и „убива“ малките местни компании, за сметка на интернационалните концерни.
Може да говорим с часове за положителните и отрицателните страни на тези и още много други явления и тенденции, но за съжаление социалните и икономически системи са сложни и предсказуеми по-малко и от метеорологическите такива , така че мненията ще бъдат много, без значение дали ги оценяваме като верни или грешни, отрицателни или положителни.
Как компаниите в България могат да оцеляват в днешният, конкурентен свят?
Като консултант, който работи с компании в много и различни индустрии (по обясними причини избягваме да имаме повече от един клиент от всяка индустрия), по-важният въпрос е как компаниите да остават печеливши и да се развиват в този свят на глобални конкуренти и ниски цени?
От една страна Окам ни казва, че отговорът не винаги е необходимо да бъде сложен, от друга – просто решение , за сложни проблеми няма…Хайде да опитаме с прости постулати, като направим уговорката, че тяхното осъществяване изисква сложни решения и много работа.
Кои са главните пет:
- Качество – Вдигайте качеството на продуктите си.
- Детайли – Мислете за всеки един детайл на продукта си, колкото и той да е дребен.
- Цена – Вдигайте цената на продуктите си. Тя трябва да е достатъчна.
- Комуникация – Говорете си с клиентите си. Те трябва да знаят, че ги чувате.
- Отношение – Бъдете честни с клиентите си. Фалшивите PR-и и надутите декларации са минало.
Много хора едва ли ще бъдат щастливи от горните мерки….Дефлацията е постоянен гост в България (поне през последните две години), а в този случай е трудно да вдигаш цените. Съответно ниските цени не позволяват на компаниите да акумулират средства, за да вдигат качеството на продукта, заплатите на служителите и т.н., затворен цикъл, в стил Параграф 22.
Все пак, единственият начин, да разкъсаш тази порочна верига от следствия е връзката Продукт-Детайл-Качество-Цена да бъде приоритет в плановете на компаниите. Увеличените продажби водят до увеличение на пазарния дял, и не винаги до увеличение на благосъстоянието на компанията. Факт, който се пропуска масово.
Заключение
Последните ми наблюдения, като потребител и вижданията ми като професионален консултант, в областта на маркетинга, ми подсказват, че и в двете си качества трябва да се боря с връзката „ниска цена-ниско качество“. Ниската цена е превърната в култ от последните години и ние сме зарити с какви ли не промоции, пропагандиращи ниски цени. Хубавата новина е, че на хората им писва от продукти с неясно качество и те започват да са склонни да плащат повече, за нещо, което струва повече .
Основната работа на маркетинга вече не е да убеждава хората, да купуват нещо, което не им трябва, а да ги убеждава да дават малко повече пари, за нещо, което искат.
