„Превръщат ли ни социалните мрежи в социални интроверти?“ с Пламен Петров
Попитахме един от най-активните хора в социалните мрежи, както и виден блогър, Пламен Петров, какво мисли по въпроса за привързаността ни към социалките. Мисля, че Пламен не се нуждае от представяне, но все пак, ако искате да разберете повече за него, можете да посетите личния му блог – БЛОГАТСТВО.COM.
До каква степен потребителите в социалните мрежи комуникират съзнателно, или, един вид, доколко си дават сметка за своите действия?
Това е въпрос за специалисти, а аз съм само едни професионален аматьор. От личен опит обаче мога да споделя, че във виртуалното пространство е много по-хлъзгаво, т.е. можеш по-лесно да се отнесеш и да загубиш реална представа за нещата… отколкото при един обикновен разговор на живо например.
Общуването в социалните мрежи е и много по-податливо на малки или големи конфликти, причината за които е чисто недоразумение.
При „реален“ разговор по-голямата част от информацията обменяме не с думи, а с „езика на тялото“, интонацията, гримаси, погледи и т.н. При виртуалния диалог имаме само думи. И емотикони, разбира се, но тях всеки ги употребява както си иска и те също доста често са причина за неразбирателство и погрешни (и прибързани) заключения…
Служат ли социалните мрежи като маска, зад която се крием?
По-скоро ДА. Но не всеки е достатъчно умел в маскирането…
Срещал съм доста хора, които се правят на нещо, което не са – но и много лесно се „разкриват“. В повечето случаи става въпрос за натурални простаци, на които много им се иска да минат за възпитани, зрели хора. Но уви…
Можем ли да развием изкуствен виртуален „нарцисизъм“ в социалните мрежи и до какво ще доведе той?
Не знам дали въобще съществува такова нещо – „изкуствен нарцисизъм“. (Моят си е напълно естествен.) Но доста често (и по причините, които изброих преди малко – за криворазбраната комуникация) нещо друго се възприема като нарцисизъм – самоиронията например. Ако този отсреща е опериран от чувство за хумор, почти е сигурно, че ще възприеме самоиронията ви за нарцисизъм. На мен ми се случва постоянно…
Могат ли социалните мрежи да се превърнат в начин на живот за по-затворените хора?
Да – ако пуснат интернет и в затворите. (Шегувам се, разбира се!)
Както и „навън“ (в реалния живот), така и във виртуалния свят, по-затворените хора са и по-сдържани в комуникацията си. С много малки изключения… Във и извън социалните мрежи те си остават едни кибици, клакьори, воайори дори… В определени моменти такива хора все пак са за предпочитане. Пред ония, дето не млъкват. (Самоотвержено ще си призная, че аз съм по-често от втория вид.)
От какво да се пазим, за да не се превърнем от социални екстроверти в онлайн интроверти?
Има само едно-единствено „лекарство“, за което се сещам. Но пък за сметка на това то е универсално. И лекува почти всичко друго… То е и просто: да не се вземаме прекалено насериозно. Не е лесно. Но така е по-готино.
Обратното означава да се превърнем в това, което лично аз наричам „бастуни“. Хора, които си мислят, че са по-специални. И не осъзнават колко са смешни, жалки и достойни единствено за съжаление… Освен всичко друго тези хора са и ужасно скучни.
