Време за игри….
Късата работна седмица свършва и всички се подготвяме да сменим едната „игра“ с друга, предвкусвайки удоволствието на празниците. Винаги лесно и някак естествено ми се е отдавало да смятам работата си за игра, като неусетно я преливам в почивка, където игрите се сменят.
Не звучи много сериозно, нали?
Всъщност теориите за игрите са занимавали огромно количество философи, социолози, икономисти и още куп хора, започвайки от Кант, Шилер, минавайки през Йохан Хьойзинка и неговият Homo Ludens , през „Теорията на игрите и икономическото поведение“ на Джон фон Нойман и Оскар Моргенщерн (Принстън, 1944) и свършвайки с Джон Наш (равновесието на Наш, като оптимална стратегия на всеки играч, спрямо стратегиите на другите играчи), като при това изброяване не съм докоснал и един процент от написаното по въпроса. Променихте ли вече, поне малко мнението си?
Но нека се върнем към „Играта“. Никой не може да дефинира „играта“, какво представлява тя, има ли някакво еволюционно предназначение, води ли до някакъв биологичен резултат и по какви признаци може да се опише. Играта се среща и в животинския свят, затова и тя е много по-стара и първична от човешката култура. Има много дискусии, дали теориите за игрите трябва да водят своето начало от играта на някои животински видове и това едва ли ще намери категоричен отговор някога. При всички положения е факт, че не всички животни играят – играта е характерна за организми с дълга продължителност на живота – колкото е по-високо животното в еволюционната стълбица, толкова по-често се наблюдава игра. Дали не е време да преосмислите представата си за себе си? 
Игра – безопасност.
Играта се реализира само в контекст на безопасност. Тя възниква само в сигурна и безопасна обстановка – когато организмите са в стрес, липса на храна, неблагоприятни климатични условия, нивата на игра се намаляват или прекратяват. Към играта принадлежат защитеността, сигурността и липсата на страх.
Разбирате ли защо Google създават и поддържат подобни офиси и безплатна храна и напитки?
Играта е въпрос на собствен избор, или тя е антипод на принудата.
И животните и хората се ангажират с игра спонтанно, поради радост и удоволствие от процеса. Когато един учител възложи на децата определена игра, те започват да я възприемат, като работа, затова и играта трябва да бъде свободно и доброволно избрана.
Играта носи удоволствие. И удоволствието е двигателят на играта.
Играта е изкуство.
В „Антропология от прагматично гледище“ Кант признава, че фундаментални понятия на културата, като „красивото“ и „възвишеното“ са игра на въображението и разума, игра на въображението и разсъдъка. Извън играта е невъзможна не само естетическата способност за съждение, но и самото изкуство, което в някаква степен се оказва игра на душевните способности. Всъщност Връзката между играта, въображението и удоволствието е в най-дълбоката основа на Кантовата философия, естетика, антропология.
Играта предполага празник. Когато честваме Коледа, Нова Година, или който и да е друг култ – ние играем. Жреците вярват, че са се преобразили или са общували с боговете, от друга страна зрителите също вярват, че колкото по-успешни са игрите и по-обилни жертвите, толкова и годината ще е по-успешна. Спомнете си всички български обичаи и празници, които идват в бита ни още от предхристриянски времена – Трифон Зарезан, Цветница, кукерите, нестинарството и още много други древни обичаи.
Каква е връзката на играта с икономиката и съществува ли тя в съвременния свят? Да, разбира се, но това ще опиша в следващата статия, а сега ви пожелавам много лежерни дни – сигурност, безопасност, празник, семейство, приятели, свобода – синонимите на празнични игри
